Сладко от смокини

Има неща в този живот, които остават. Дребни, незначителни на пръв поглед, ала по-вечни от онези, Големите, към които непрекъснато се стремим.  Докато вървим по пътя на своето овечностяване, докато играем своите главни роли, ни съпътстват малки неща, безразлични към времето: аромати, звуци, спомени. Те имат такава мощ да ни въздействат, че ако сме честни, ще им отдадем дължимата почит. Защото ароматите, звуците и спомените ни надживяват – ние си отиваме, те – ОСТАВАТ.

Като сладкото от смокини на баба…

Като мушкатото, виното и хляба…

Като песента на врабците, славеите и щурците…

На тези вечни знаци по пътя на всеки човек е посветена поетическата книга на Жени Костадинова „Сладко от смокини“.