ЛЮДМИЛА И ВАНГА
12.00лв.
| Автор | Валентин Сидоров |
| Издателство | Озарение, 2024 |
| Жанр | Документалистика |
| Страници | 104 стр. |
| Корица | мека |
Настоящото ново издание е един допълнителен щрих към образа на прочутата българска пророчица Ванга. То осветлява и личността на Людмила Живкова, която си отиде от този свят неразбрана. Автентичният разказ на В. Сидоров е един ценен документ на времето, свидетелстващ за две удивителни български жени – личности, оставили ярка диря в историята и в сърцата на стотици хиляди хора.
17 налични
Описание
Какво свързва Людмила и Ванга? Защо тези две жени са вдъхновили писателя Валентин Сидоров да ги увековечи в книга? Как са протичали срещите между тримата, за какво са разговаряли и какви удивителни прозрения прави пророчицата в края на 1979 г.?
Людмила Живкова е мечтател и идеалист. Тя мечтае за един по-добър свят изграден върху мира, културата и красотата. Тя мечтае за истински духовен свят, нещо като „земна Шамбала“ – повлияна от мистичната Шамбала на своя вдъхновител и духовен учител, художника-мистик Николай Рьорих.
В духа на своите стремежи, освен международното детско движение „Знаме на мира“, тя разработва и други грандиозни проекти като „Годината на Рьорих“, „Годината на Леонардо да Винчи“ – поредица от годишнини, които да разгласяват идеите и приноса на големите световни личности. През 1980 г. тя започва и подготовката на грандиозно отразяване (през 1981 г.) на 1300-годишнината от основаването на Българската държава.
Възползвайки се от своето положение като първа до първия във властта, озарена от светли духовни идеи, Живкова се опитва да направи невъзможното – да изведе малка социалистическа България от тесните рамки на господстващата идеологическа матрица, заковаваща я плътно до съветската власт и да я отвори към света. Към големия свят на Изтока и Запада, с техния безспорен принос към световния прогрес. Тази нейна мечта приключва бързо – осъществени са само някои първи стъпки към реализацията й, понеже на 21 юли 1981 г., внезапно и шокиращо за всички, Людмила Живкова умира. При неизяснени и до днес обстоятелства.
Изумен от смъртта й е и авторът на настоящата книга „Людмила и Ванга“. Валентин Сидоров я написва провокиран от загубата на своята духовна приятелка и съратница. Събитията така преплитат двете ярки личности от България, че писателят усеща импулс да ги обедини в обща книга и да остави спомените си от общуването с тях. А то е не просто незабравимо – то е паметно.
В тези страници са отразени удивителни прозрения на Ванга както за бъдещето на света, така и за една „бяла птица“, дошла от бъдещето и отлетяла бързо към него. Людмила.
Людмила бе готова да иде на кладата, заради идеите си!
Сред почитателите на пророчицата е първата дама на българската култура Людмила Живкова. След катастрофата й през 1973 г., когато Людмила изпада в много тежко състояние и лекарите не успяват да помогнат за ужасната й нестихваща мигрена, по съвет на народния лечител Петър Димков, когото тя нарича „татко Петьо“, Живкова се среща и с Ванга. Двете стават много близки и доверяват една на друга съкровени неща. Людмила Живкова се преобразява напълно след инцидента – светският живот спират да я вълнува, превръща се в идеалист и радетел за висока духовна чистота и живот в света на прекрасното.
За срещите между Людмила и Ванга е писано немалко, макар че повечето са се водели на четири очи. По разкази на хора от обкръжението на Ванга, Людмила се е допитвала до ясновидката по почти всички въпроси, свързани с работата й като председател на Комитета по култура. Високо е ценяла нейните уникални способности и понякога, в дискретна обстановка, е водела при Ванга чуждестранните си гости – хора, близки на духовните й търсения. Един от тези дипломати е писателят – професор Валентин Сидоров. Той провежда с пророчицата поредица от тайни срещи, на които присъства и Людмила.
За какво тримата разговарят?…
Какви тайни разкрива Ванга пред госта?…
Какви са посланията ѝ към света и двата братски народа?
Какво бъдеще чертае тя за „страната на Свети Сергий,“ за България и за света?…
С какво Людмила изумява госта, и той казва:
„Тя принадлежеше към онази група хора, които заради убежденията си са готови, ако потрябва, да отидат и на кладата. Людмила изобщо не забелязваше своята храброст, доколкото тя беше естественото състояние на духа ѝ, а когато изразявах възхищението си от нейната често безразсъдна смелост, тя само махваше с ръка.
Но веднъж ми каза:
– Вие ме наричате смел човек. Но ако се замислим, истински смел сте вие. Ето, вие наистина рискувате, защото сте сам и нямате сигурна материална опора. Аз съм друго нещо. Имам защита. Това е баща ми…“
Отзиви
Все още няма отзиви.