1 С какво се занимавате професионално и от колко време илюстрирате детски книги?
- По професия съм художник и преподавател. Завършила съм художествената гимназия „Цанко Лавренов“ в гр.Пловдив, а след това великотърновския университет със специалност Живопис. Член съм на групата на бургаските художници от 1995г. Представям картините си на самостоятелни и общи изложби в Бургас и страната. Освен това преподавам рисуване вече доста години.
- „Пита“ е едва третата детска книга, която съм илюстрирала. Първата изрисувах през лятото на 2020-та година. Истината е, че винаги съм обичала да рисувам за деца. През годините съм правила много отделни рисунки, които съм подарявала, но всъщност си мечтаех да илюстрирам цяла книжка и сега съм много щастлива от това, че мечтата ми се сбъдна.
2 С какво „Пита“ ви спечели като художник?
- „Пита“ ме спечели преди всичко като човек. С това, че възпитава в непреходните ценности – семейство, традиции, труд, любов и грижа към хората и природата. Да рисуваш неща, в които вярваш и обичаш е радост. Не бих могла да работя по книга, чийто текст не харесвам.
3 Какво е специфичното в илюстрирането на детска книга?
- Не се вързприемам като илюстратор, защото не съм специализирала това и опитът ми е много малък, но мога да отговоря какво е важно за мен, когато рисувам за деца. На първо място това е обичта ми към малчуганите, към тяхната искреност, чистота, жизнерадост и любопитство. Това според мен са най-важните съставки, които художникът трябва да вложи в детската книга. Рисувайки по „Пита“, обаче, имах отговорността да пресъздам точно бита и традициите, в които възпитава прекрасната история на Жени Костадинова.
4 Кое в „Пита“ ви затрудни най-много?
- Не ме затрудни самата работа по книжката, но определено изискваше много време и концентрация. Първо заради творческия процес на измислянето, „материализирането“ на написаните думи, което при мен отнема седмици и дори месеци. След това специфичността на акварелната техника, която изисква търпение и време, а не търпи грешки. И накрая моята лична взискателност към изграждането на портретите на героите, и пресъздаването на различните емоционални състояния.
5 Привързвате ли се към образите, които изграждате?
- Определено се привързвам към образите, които създавам в илюстрациите. И няма как да не е така, защото дълго време живея с тях. Първо се раждат в мислите ми – „нося“ ги със себе си навсякъде, изграждам света на героите, влизам в него за да усетя атмосферата и емоциите, да си представя детайлите… Този процес ми отнема повече от половината време, което имам за работа над книгата. Дори разбрах, че не мога паралелно да работя по два проекта, защото докато още живея в света на едната книга, не мога да се оттдам напълно на другата история.
6 Кои други книги са с важи илюстрации?
- Първата книжка, която илюстрирах се казва „Ламбо и Дар“ – на бургаската писателка Стана Апостолова. Втората е „Маги в селището на пчелите“ от Елена Стойчева, а третата – „Пита“ на Жени Костадинова.
7 Ще продължите ли този професионален път?
- Много бих искала да „оживя“ още детски книжки, макар на този етап да ми е трудно да съчетавам илюстрирането с личната ми творческа работа и преподаването. Надявам се в бъдеще да имам повече времеза да бъда съавтор на писателите в създаването на вълшебния и красив свят на детската литература.
8 Кои е „сладкият хляб“ за вас и открили ли сте божествената си дарба?
- Аз съм от късметлиите, които рано са открили божествената си дарба и следват пътя на сърцето и душата в живота си. Да бъда художник и да предавам знанията си на другите, да им помагам да открият своят верен път е моят „сладък хляб“.
- Ангелина Ангелова
- Бургас, 2021г.