„Тази вечер искам да ви кажа няколко думи не за пророчицата, а за нейната писателка. Да насоча вашето внимание не към журналиста и публициста, а към добросъвестния изследовател Жени Костадинова.
От 17 години имам привилегията да я познавам не само като колега, но и като пряк свидетел на духовните й търсения, на професионалното й отношение към всичко, за което пише.
Когато започна нашето общуване, Жени вече бе автор на първите две книги – „Пророчествата на Ванга”, пожънали огромен читателски успех. Не съм предполагал тогава, че темата ще я погълне за две десетилетия. Защото 20 години са сериозен отрязък за всеки изследовател. Особено за този, който проучва ярък феномен, какъвто е българската пророчица.
Всички сте чели за спящия пророк на Америка – Едгар Кейси. И той е помагал на десетки хиляди хора, но – живеейки в свободна страна, е могъл да документира сеансите си. Винаги на сеансите е присъствал стенограф, който прилежно записвал чутото. Така е събран огромен архив от 14 000 сеанса, който днес е на разположение на изследователите.
При нас, с нашата пророчица Ванга не е така. За подобен лукс не е могло да се мечтае. Вероятно службите са правили записи с тяхна си цел, може би тези записи се пазят някъде, но не съм чул да ги ползват изследователи.
Остава другият метод – да издирваш живи свидетели, да ги записваш и обработваш после разказите им. Като прибавиш към тях и собствените си размисли и озарения, които неминуемо идват, щом си на вълна „Ванга”.
Не са много хората, които са били при Ванга, и които се съгласяват да разказват. И все пак, стотици свидетели има в книгите на Жени. Много е положения труд през годините, но резултатът е налице – и като издадени книги, и като едно ново, по-сериозно и по-балансирано отношение към пророчицата сред широката общественост. Защото Жени е не само добросъвестен, но и талантлив изследовател. Тя пише за широката публика, в най-добрия смисъл.
Съдбата така е предвидила – тя да пише за Ванга едва след смъртта й. Това има и своите плюсове – в изследванията си Жени не се основава на собствени впечатления и преценки, а се доверява на други хора. Учи се да отсява зърното от плявата, реалността от митовете, почтеното от сензационното, да прецежда жълтеникавото писане по темата. Учи се да бъде обективна, проницателна, да върви по своя си път.
Да изследваш феномен от нивото на Ванга е свръхтрудна задача. И свръхотговорна. Там, където обикновеното човешко съзнание не само че няма достъп, но е и напълно безпомощно. Там, където и науката, колкото и да се опитва, не може да надникне и да обясни феномена. Мисля си, че учен и ясновидец в едно, какъвто е бил например Рудолф Щайнер, навярно би видял и обяснил какво стои зад феномена „Ванга”. Но дали би ни го казал, не съм сигурен. Територията, която открай време е определена за посветени, рядко допуска любопитни светски умове.
И все пак, Жени Костадинова има смелостта да изследва феномена „Ванга” и да ни приближи в максимална степен, доколкото е възможно за нормалното човешко съзнание, до пророчицата. Да ни разкаже за предсказанията и мъдростта на Ванга, за нейната житейска и духовна философия. Дори да издаде книга с трийсет становища на хора на науката, докоснали се до тази невероятна дарба. Учени, които на своя си език описват света на Ванга.
През последните десетилетия излязоха и много книги за Ванга от други автори. Те са или спомени на близки и роднини, или компилации с голяма доза фантазии. Сериозни изследвания аз не зная, освен книгите на Жени. И си мисля, че Ванга има нужда от такъв непредубеден изследовател, който да събере най-ценното от свидетелствата, който да сложи една солидна основа за бъдещи изследователи, на които – кой знае – може би ще бъде разрешено един ден да погледнат ОТВЪД завесата. И да отговорят на въпроси като:
– Какъв дух е Ванга в небесната йерархия?
– Говорител на кои висши същества е?
– С каква мисия е дошла на Земята и защо точно в малка България?
– По каква причина е трябвало да живее и работи за хората в една опасна и безбожна епоха – епоха, когато хора с пророческа дарба, макар да не горяха на клада като в Средновековието, все пак бяха задължително на отчет в милицията и дори – в затвора.
Тези въпроси само ми подсказват, че темата „Ванга” е толкова необятна и неизчерпаема, че ако се надяваме да бъде обхваната с десетина книги, ще сме наивници.
Жени знае това, и вярвам, че няма да сложи точка на проучванията си. Вярвам, че ще посяга към перото винаги, когато открие нови материали или бъде споходена от нови озарения. Будният й изследователски и писателски дух не би я оставил пасивна по темата на живота й.
Валентин МАРКОВ
9 Ноември 2017
Сити Марк Арт Център, София