Леля Ванга, Жени Костадинова и ОБЩЕСТВОТО „ВАНГА”

Създадено на декември 29, 2021, от demo

За Нешка Робева и Жени Костадинова

НЕШКА беше така добра да ме представи на леля Ванга преди повече от 20 години, тогава, когато малко ме познаваше и така ми даде шанс да познавам лично леля Ванга. Казвам представи, а не заведе, защото такава първа среща с леля Ванга е винаги изпит. След нея може да няма други срещи! За щастие аз имах такива…

ЖЕНИ КОСТАДИНОВА – какво е нейното място в тази моя Вселена, в която леля Ванга заема твърде значимо място?

Нека си представим, че Жени я нямаше през тези вече над 20 години след раздялата с леля Ванга. Не, по-скоро Жени я има, но тя си гледа семейството, готви, обгрижва прекрасния музей на куклите, ходи на фризьор и други подобни житейски неща. И никой не прави книгите за леля Ванга. А времето изтича, отминават в отвъдното хората, които носим безценното наследство на леля Ванга…

ПАУЗА.

Чувате ли как тече времето?

Наследството на леля Ванга – това са Посланията й за човеколюбие; това са Знанията за земния и неземния свят, които тя пося в умовете и душите на всички нас, които тя прие до себе си и ни довери. Това са златни зрънца, посяти в стотици българи. Ние ги ценим, споделяме в тесен семеен и приятелски кръг, четем по някоя журналистическа бивалица или небивалица и всичко полека лека излинява във времето заедно с хората, които носим ЖИВИЯ СПОМЕН. Образът на леля Ванга постепенно се превръща за поколенията в далечен мит. Посланията й изчезват в задъхания ритъм на грубия и все по-грубия материален свят, който съграждаме.

Но, спокойно, деца! – така се казва в Музея на куклите.

Нищо такова не се случва.

Жени Костадинова изпълнява мисията, която й е вменена. Тя е заложена още в нейното рожденно  име – от гръцки „щастливо родена за постоянство”. Като една пчела тя 20 години събира в „кошера” на българската духовност наследството на леля Ванга. Чрез книгите със спомени то става национално достояние, знание за всички, споделено богатство.

Ако до кан Аспарух или до Тервел и Омуртаг би имало по един всеотдаен хронист като Жени, то сигурно нашата история би звучала освен славно, и пленително пълнокръвно!

Всъщност, да призная, това което Жени Костадинова направи, мъж не може да постигне – липсва ни постоянството, стоическото търпение, прецизността; липсва ни деликатния подход на жената, на който не може да устоиш.

Какво още ни дават книгите със спомени за леля Ванга?

Една неподозирана възможност да се опознаем помежду си. Имам чувството, че мога да бъда приятел с г-н Стоян Стоянов  и г-н Огнян Стоянов – племенниците на леля Ванга – без да съм ги виждал; в допълнителна ярка светлина видях моята приятелка и съратник Янка Такева; научих неща за моята симпатична позната Богомила Косатева, и други, и други… Те също вече знаят повече за мен. С други думи, чрез книгите на Жени, станахме едно голямо ОБЩЕСТВО ОТ ХОРА с живи спомени, и хора, проумели мисията на леля Ванга, което бих нарекъл ОБЩЕСТВОТО „ВАНГА”, на което Фондация „ВАНГА” начело с г-н Димитър Вълчев е сърцето. И всички ние носим особена отговорност пред паметта на леля Ванга и пред обществото.

В нашите общи спомени с Нешка присъства онзи миг, в който леля Ванга каза: „Аспарух е велик войн и дипломат – нищо не говорим за него – губим!” Да, в столицата няма паметник на Основателя на Дунавска България! Дали посланието не е да бъде издигнат такъв паметник?

В спомените на г-жа Янка Такева присъства посланието на леля Ванга за изучаване на религия (духовните учения) в българското училище със загриженост за сразения морал на нацията ни. Дали не е мисия на ОБЩЕСТВОТО ВАНГА да работим за това?

Леля Ванга можеше да се роди навсякъде по света – и в Москва, и в Париж или в Лондон. Но силите я пратиха дар именно НА НАС, българите, за да ни помагат.

Тогава, нека припомня последния завет на леля Ванга:

„Обичайте се!”

Аз правя своята изповед като член на неофициализираното  ОБЩЕСТВО ВАНГА: Чест е за мен да съм един от Вас! Обичам Ви! Обичам България!

В залата тук има две жени, на които дължа благодарност:

Нешка Робева и Жени Костадинова.

НЕШКА беше така добра да ме представи на леля Ванга преди повече от 20 години, тогава, когато малко ме познаваше и така ми даде шанс да познавам лично леля Ванга. Казвам представи, а не заведе, защото такава първа среща с леля Ванга е винаги изпит. След нея може да няма други срещи! За щастие аз имах такива…

ЖЕНИ КОСТАДИНОВА – какво е нейното място в тази моя Вселена, в която леля Ванга заема твърде значимо място?

Нека си представим, че Жени я нямаше през тези вече над 20 години след раздялата с леля Ванга. Не, по-скоро Жени я има, но тя си гледа семейството, готви, обгрижва прекрасния музей на куклите, ходи на фризьор и други подобни житейски неща. И никой не прави книгите за леля Ванга. А времето изтича, отминават в отвъдното хората, които носим безценното наследство на леля Ванга…

ПАУЗА.

Чувате ли как тече времето?

Наследството на леля Ванга – това са Посланията й за човеколюбие; това са Знанията за земния и неземния свят, които тя пося в умовете и душите на всички нас, които тя прие до себе си и ни довери. Това са златни зрънца, посяти в стотици българи. Ние ги ценим, споделяме в тесен семеен и приятелски кръг, четем по някоя журналистическа бивалица или небивалица и всичко полека лека излинява във времето заедно с хората, които носим ЖИВИЯ СПОМЕН. Образът на леля Ванга постепенно се превръща за поколенията в далечен мит. Посланията й изчезват в задъхания ритъм на грубия и все по-грубия материален свят, който съграждаме.

Но, спокойно, деца! – така се казва в Музея на куклите.

Нищо такова не се случва.

Жени Костадинова изпълнява мисията, която й е вменена. Тя е заложена още в нейното рожденно  име – от гръцки „щастливо родена за постоянство”. Като една пчела тя 20 години събира в „кошера” на българската духовност наследството на леля Ванга. Чрез книгите със спомени то става национално достояние, знание за всички, споделено богатство.

Ако до кан Аспарух или до Тервел и Омуртаг би имало по един всеотдаен хронист като Жени, то сигурно нашата история би звучала освен славно, и пленително пълнокръвно!

Всъщност, да призная, това което Жени Костадинова направи, мъж не може да постигне – липсва ни постоянството, стоическото търпение, прецизността; липсва ни деликатния подход на жената, на който не може да устоиш.

Какво още ни дават книгите със спомени за леля Ванга?

Една неподозирана възможност да се опознаем помежду си. Имам чувството, че мога да бъда приятел с г-н Стоян Стоянов  и г-н Огнян Стоянов – племенниците на леля Ванга – без да съм ги виждал; в допълнителна ярка светлина видях моята приятелка и съратник Янка Такева; научих неща за моята симпатична позната Богомила Косатева, и други, и други… Те също вече знаят повече за мен. С други думи, чрез книгите на Жени, станахме едно голямо ОБЩЕСТВО ОТ ХОРА с живи спомени, и хора, проумели мисията на леля Ванга, което бих нарекъл ОБЩЕСТВОТО „ВАНГА”, на което Фондация „ВАНГА” начело с г-н Димитър Вълчев е сърцето. И всички ние носим особена отговорност пред паметта на леля Ванга и пред обществото.

В нашите общи спомени с Нешка присъства онзи миг, в който леля Ванга каза: „Аспарух е велик войн и дипломат – нищо не говорим за него – губим!” Да, в столицата няма паметник на Основателя на Дунавска България! Дали посланието не е да бъде издигнат такъв паметник?

В спомените на г-жа Янка Такева присъства посланието на леля Ванга за изучаване на религия (духовните учения) в българското училище със загриженост за сразения морал на нацията ни. Дали не е мисия на ОБЩЕСТВОТО ВАНГА да работим за това?

Леля Ванга можеше да се роди навсякъде по света – и в Москва, и в Париж или в Лондон. Но силите я пратиха дар именно НА НАС, българите, за да ни помагат.

Тогава, нека припомня последния завет на леля Ванга:

„Обичайте се!”

Аз правя своята изповед като член на неофициализираното  ОБЩЕСТВО ВАНГА: Чест е за мен да съм един от Вас! Обичам Ви! Обичам България!

Петко КОЛЕВ

9 Ноември 2017

Сити Марк Арт Център

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.