Памет за Ванга

Description

Толкова години вече пиша за Ванга. Почти 28.

Пиша документални книги. Съхранявам паметта за една световноизвестна личност, която е част от новата българска история. Пазя образа на една мъченица, чийто необикновен живот ще вълнува хората през всички времена.

Не започнах по своя приумица – през далечната 1996 г.

И не знаех, че тогава поемам по един дълъг път.

Не знаех, че когато орисниците са предначертавали съдбата ми, са прошепнали: „Ванга, Ванга… памет… пиши… съхрани… запази… памет… история… път…“

Имах различни периоди: когато всяка дума я изстрадвах – толкова хора, толкова съдби, болка, отчаяние. И велика надежда!

Пишех и треперех за всяка дума – да е точната, да не я заменям със синоним, да не си позволявам никаква лична намеса – дори в диалектния изказ на Ванга.

Пишех и пазех истинността.

Доколкото я откривах. Или ми се разкриваше.

Имах периоди на умора и си казвах: край, повече нито ред няма да напиша! Всичко, което можах, го събрах и дадох на хората. Свърших си работата.

Но пътят продължаваше.

Идваха нови идеи, подсказки от Горе, важни неща.

И ето – нова книга се роди.

Тя е твърде лична. Тя е огледало на моя извървян път. Извървян с нея – досега.

Вече знам: с Ванга ще бъда до последния си ден на тази земя.

Съдба.