Непознатата картина

(2 клиентски отзива)

13.00лв.

В НАЛИЧНОСТ
Автор Красимира Димитрова
Издателство Dolphin Marketing Press, 2021
Жанр Изкуство
Страници 72 стр.
Корица Meka
„Една книга реди пъзели с истински истории и факти между два века, докато авторът и броди из местата от детските спомени, там където е творил Рисувача (Владимир Димитров- Майстора).
1 книга на български и английски език = 1 разказ + 3 картини на Майстора + 1 реставрация + 1 интервю“.

5 налични

Добави в любими
Добави в любими



    Важно: Наш служител ще се свърже с Вас, за уточняване на повече детайли.

    Описание

    Историята на Непознатата Картина на Владимир Димитров – Майстора – семейна реликва и национална ценност в едно

    Едно момиче, oстанало завинаги младо, никога в живота си не застава пред фотообектив. Няма негова снимка. В една стара селска къта е имало два негови портрета – умалена форма на „Българската Мадона“ и картина без име – нарисувани от най-българския живописец на 20-ти век, Владимир Димитров – Майстора.

    Днес, умалената форма на „Българската Мадона“ е с неизвестно местонахождение, а другата, Непознатата картина има вече име и след десетилетия отново е редом до „Българската Мадона“, но не зад стените на селската къща, а на една галерия.
    Д-р инж. Красимира Димитрова, писател и създател на книгата „Непознатата картина“.

    „Пази себе си, пази Картината“ – чувам думите на майка ми, докато стоим прегърнати… 2017 година е. В болницата съм, тя не иска повече да се бори и отказва операцията. Не бяха една, две, три години…, а поне половината ѝ живот с хронични заболявания. Беше страшно да го призная пред себе си, но не можех да се възпротивя на решението ѝ. Вече знаех, че това е последната битка и тя е загубена. Въпросът бе дали финалът ще е дълъг или къс – трая десет месеца. Водопроводът на село изискваше повече време за ремонт и така се наложи майка ми от „моето“ село да отиде в Кюстендил, да се върне в своя апартамент след близо двайсет години. Аз, откакто завърших училище не живеех там и ми беше най-малкото странно, защото и при мен това дълго прекъсване бе оставило следи. Но пък използвах малкото свободно време, да подредя незалепените в албуми снимки по хронологичен ред и дори да ги разгледаме с майка. Почти всички бяха от нейната младост, преди сватбата ѝ с татко. Междувременно от село взех по-ценни неща, като например стария албум със снимки, останали от времето на дядо ми, и едни много, много стари документи, които случайно открих преди десет години, точно след завръщането ми от Германия. Там имаше изненади… Оказа се, че едни, на пръв поглед стари хартийки, съдържат частици фамилно богатство. Ах, да, ремонтът… Ремонтът на водопровода отне пет уикенда и нормалните условия за живот бяха отново налице. Настъпваше най-хубавият сезон – пролетта, но майка никога не се върна в къщата. Сега щях да жонглирам едновременно с четири дестинации – София, Кюстендил, „моето“ село (Шишковци) и работното ми място в Северна България. Изглеждаше ми невъзможно, с две думи – пълен абсурд. В това забързано ежедневие направих едно изключение: отидох на концерт в Художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“ в Кюстендил. И там не бях ходила с години. Влязох, а срещу входната врата, в центъра на полезрението на всеки посетител, не само в моето, бе тя, картината „Българската Мадона“. Това е емблематична творба на Майстора. Така казват. Аз от изкуство не разбирам. Гледам с други очи на този портрет. За мен това е най-малката сестра на моя дядо, Дафина (Дафинка Котева). Всеки път се вълнувам като видя тази творба, независимо къде… Някога ще събера смелост, ще го кажа и на кураторите в галерията. Директорът знаеше, но сега времето е кът, а и съм настроена за концерта, не за разговори. Бе пълно с хора, а музиката беше прекрасна. За първи път слушах изпълнение на два вида арфи на живо. Имах нужда от капчицата положителна енергия. Предстоеше ми за пореден път да вляза в ролята на придружител в болница. Всъщност съвсем случайно научих за концерта от директора на галерията. Още по-странно бе, обаче, запознанството ни. Аз поисках да се срещна с него. Много рядко предприемам такива стъпки, но имаше низ от събития, които доведоха до това – до първият ни разговор. – Здравейте, казвам се Красимира Димитрова. Мога ли да говоря с директора на галерията? Идвам по съвет на г-жа Каранфилова от НХГ София. Разполагам с архивни данни, за които бих искала да разговарям с г-н Господинов. – Предизвиках Съдбата, но тогава не го знаех. След пет месеца отново щях да изрека „съвет на г-жа Каранфилова“, на Сузана, подала ми спасителния пояс в критичен за мен момент. – Заповядайте. От тук в дясно и направо е кабинетът на директора. Ще Ви заведа. – Вежливо изрече една от служителките и ме придружи. Минах тихомълком покрай „Българската Мадона“, „Автопортрет“, „Слънчогледи“… Във всички посоки само Майстора. Леле какво място! Благословено! Не се оглеждах много, много, за да не се разконцентрирам. – Добър ден, г-н Господинов. Говорихме по телефона. – Не знаех как да започна. В главата ми бе такъв микс от информация и всичко напираше да излезе, но все отнякъде този разговор трябваше да тръгне тук и сега. Не можех да говоря например какво е времето навън… Ах, да, достатъчно бе да си 11 отговоря на въпроса кога се роди идеята да поискам среща и защо. Сега вече знаех как да започна. – Тази година по време на „Нощта на музеите“ посетих Квадрат 500. Там имаше електронни информационни пултове. Предполагам, може да се правят дарения на галерията. Ако има някакъв вариант, бих дарила пари, за да се закупи подобен пулт. Идеята ми е на него да има картата на с. Шишковци и на определени места, където се знае кои от моделите на Майстора са живели, да излиза информация за тях. Информация за творбата / творбите, в които ги има, снимков материал и др. Може да се започне с женските модели и после да се разшири и с други модели, с други села. – Нарича се електронен киоск. Такъв съм виждал преди години във Виена. Отдавна имам идея да направим нещо подобно тук, но не с моделите на Майстора, а с неговия път – местата, където е бил и творил. Но идеята с моделите също може да се използва. – Аз мога да помогна със събирането на данни от една от фамилиите, от която има рисувани няколко човека. – Всъщност киоскът бе само едно от нещата, които ме доведоха тук. Друго бе същественото и предстоеше да го разкажа. – В Квадрат 500 видях картината „Момиче от с. Калотинци“. В главата ми се появи образа на огряно от мека светлина платно, цветовете бяха като сега нарисувани, ярки и същевременно меки. И на фона на това – едно съвършено моминско лице. Дотолкова съвършено, сякаш е излязло от ръцете на Микеланджело в 3D и сега грееше в 2D от платното на 12 Майстора. Как успяват големите, истинските творци така да ни въздействат? Не са само числата на Фибоначи, златното сечение. Продължих да говоря, но ръката на спомените ме издърпа рязко и много назад във времето, не в Квадрат 500, а до детското бюро вкъщи. Там в един от учебниците ми имаше творби на български художници от 20-ти век и между тях – „Момиче от с. Калотинци“. Още чувам как майка ми казва: „Това е, така да се каже, твоя баба. Тя е най-малката сестра на дядо ти, казвала се е Дафина“, а аз……

     

     

     

    Допълнителна информация

    Автор

    Красимира Димитрова

    2 отзива за Непознатата картина

    1. Борислава Величкова

      В съзнанието на читателя изплуват интересни сюжети за изкуство, култура, тайни от далечното и близкото, така новото знание достига да най-фините ни струни по един много запомнящ се и ефирен начин…“

      Бориславa Величковa, ИТ бизнес консултант

    2. Жени Костадинова

      Много силен разказ за историята на Дафина – момичето, което е сред най-любимите модели на Майстора. Той я рисува от 14 до 17 годишна – на 17 красивата Дафина почива от туберкулоза. На погребението й през юни „по черешово време“, както тя самата е казала, че ще си „замине“, дълго стои Владимир Димитров. А после – ходи на гроба й 40 дни. Всеки ден!
      За това как художника открива Дафина, защо и на колко картини в неговото творчество тя присъства, кои други мъже и жени от рода на Дафина той рисува… разказва нейната внучка Красимира ДИМИТРОВА.
      Препоръчвам тази уникална книга-разследване… По пътя на една картина!

    Добавяне на отзив

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.