Маара
12.00лв.
| Автор | Жени Костадинова |
| Издателство | Литературен кръг Смисъл, 2020 |
| Жанр | Поезия, духовна |
| Страници | 100 стр. |
МААРА“ – КНИГА ЗА ПЪТЯ НА ВЪТРЕШНИЯ ЧОВЕК КЪМ СВОЯ СЪЗДАТЕЛ
Книгата „Маара“ на Жени Костадинова не е обикновена книга, не е просто сборник със стихотворения и още самото ѝ заглавие подсказва това. Тя е преди всичко духовна книга със своя вътрешна драматургия, книга за Пътя на вътрешния човек към своя Създател, към Бога…
Книга за копнежа по Истината и Светлината, за копнежа по Вярата и Любовта. „Маара“ е метафора на духовната Утроба, където е непрогледно тъмно, за да може този вътрешен човек – търсач на екстремни истини – да види себе си, своето истинско лице… В тази Утроба е бездиханно тихо, за да може Търсачът да чуе себе си, своя неподправен, съкровен глас, и за да чуе Изначалния Глас… В тази Утроба Търсачът се ражда повторно – „не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога“, чрез Неговия Дух, в Неговата Пълнота… И чрез тази Метаноя, чрез тази трансформация Новият човек се превръща в светлина… без сянка.
Поезията в тази книга е светла, дълбока и истинна. Тя е колкото лична, толкова и универсална… Такава духовна, Боготърсаческа поезия е рядкост както в традицията на българската поезия, така и в днешния ѝ ден, което я прави още по-ценна.
Роман КИСЬОВ, поет, редактор на книгата
18 налични
„МААРА“ – за катарзиса и просветлението
Тази книга е дълбоко лична. Всяка книга, особено ако е поетична, е по презумпция лична. Но пътя ми към „Маара“ (маара` – от арабски – пещера, утроба) бе белязан с дълбок и болезнен катарзис. Писах тази книга две години и когато миналото лято сложих точката и книгата почти се запъти към печатницата, аз изведнъж се сринах. Засмука ме такава голяма черна дупка, че не мога, а и не искам да ви описвам каква беше цената на тази моя екзистенциална криза. Дълго излизах от нея…
И ето, изниза се времето, дойде отново август и „Маара“ този път наистина се роди. Първоначалният й вариант претърпя някои промени – включих нови стихотворения – от 2020 г., отпаднаха някои стари.
А защо е толкова лична?
Защото е книга, разкриваща моя път към Бога и Духа, моите терзания, колебания, малки възходи и победи по пътя към себе си, към опознаването на вътрешния ми свят, на вярата и съмненията ми. Там – в пещерата – в най-вътрешната стая на душата ми, се случва всичко, което чрез поезията опита да се изрази. Там, в „този дом Господен и утроба Матерна“ „умирах и се раждах и възраждах“.
Две теми считам за дълбоко лични, силно съкровени за човека: любовта и вярата. Определено, тази за вярата за мен се оказа по-драматичната. Но катарзисът е велико състояние. И си струва цената!
Благодаря на редактора на книгата Роман Кисьов за ценните съвети и посоки, които ми даде, за деликатната му намеса в текстовете и за предговора. Благодаря на Литературен кръг СМИСЪЛ, и лично на Виолета Христова, за това че издаде тази книга. А и за всичко друго. Благодаря на оформителя на книгата Галя Герасимова за нейния професионализъм. С всички тях за мен беше удоволствие да работя.
Остава само книгата да тръгне към вас – читателите и да ви докосне.
Аз и „Маара“ ви очакваме!
Ако някой е нетърпелив да я получи, може да ми пише на съобщение. Иначе, надявам се на „Алея на книгата“ в началото на септември да можем и да се видим!
Жени Костадинова
МААРА*
Тихо,
бездиханно тихо –
за да се чуя.
Тъмно,
непрогледно тъмно –
за да се видя.
Празно,
утробно празно –
за да се изпълня.
Олтар –
свещена
маара.
*маара – пещера, б.а.
ТЪРСАЧ
В дълбокото
при корена
се спуснах –
мрачно,
хладно,
пусто е.
Да познаеш
първопричината
е изкуство
за търсачи
на екстремни
истини.
ВЪПРОС
1.
Разплискват се безсънията ми
като вълни
на безкраен океан.
Писват укоризнено
всички мои тревоги.
На дъното на мисълта –
там, където
дишам и издишвам
предчувствията си –
все онзи първороден въпрос:
коя съм?
2.
…А може би съм сътворена
от усмивката на Бога,
от видението му, че мога
да съм светлина
без край…
…Безкрайно много се е радвал
на идеята си Бог, когато
при Сътворението ме е раждал
и е вярвал, и е вярвал,
че ще бъда светлина
…без сянка.
ТАЙНАТА
Заключвам тишината
в Тайната си стая.
Оставам по Истина.
Гола и пред-мислеща.
Кръгла и пред-чувстваща.
Без начало и без край.
Всичко съм – реалност и сън.
Мироздание малко.
Знам и не знам.
И няма излизане – тишината
ме заключва в тайната си.
ОЧЕРНЕН ХЛЯБ
На върха
на благата дума падна
светкавица!
Изгори дома на Баща ми
и извика
безсънната птица.
Тя клъвна хляба очернен
и го отнесе
отвъд времето.
Небето се свъси и изля
своя гняв
върху моята словесна ерес.
Разпридани букви
и фалшиви песни
като градушка заваляха.
На върха на езика
живеят
магьосници черни.
Една тяхна дума –
и…
Пътят изчезва.
„И КРОТКИТЕ ЩЕ НАСЛЕДЯТ ЗЕМЯТА“
А този дъжд е равен на смирение.
Сега той няма да вали 40 дни и нощи
като страшна удивителна
и като изречение без изход.
Удивителен е само в своя благослов
и в свойта вечна гълъбова милост.
Когато бе дошъл в епохата на Ной,
облечен беше с друга риза – пурпурна
до съд и смърт – съвсем категорична.
Но сега е ново време и дъждът вали
като нова съвест и причина.
Прилича на дете, което се разкайва
в себе си – и даже без да моли
получава опрощение.
Сега дъждът е равен на смирение.
Вали. Над тези, на които беше обещан.
ВЪЛШЕБНО ДЪРВО
Животът е едно
Вълшебно дърво –
всеки откъсва от него
плода,
за който е узрял.
ПО-МАЛКО ОТ МИГ
Един миг само!
Само миг.
И бялата вода потича
мътна.
От езеро – във блато
и от тишина – във дума
са нужни само шепа кал
и кратък звук.
Един миг само!
Четвърт миг дори
ни дели от Бог
или
от Сатана.
ИЗЛИШНИ ТОВАРИ
За къде сме помъкнали тези товари –
къщи, коли, златни иманета
или завист от нямането им.
На онази последна – равна на първата –
гара в живота ни
слизаме и се качваме с един билет само,
даден ни от Господ,
с един талант – една златна монета –
който да преумножим.
И по дух, и по воля, и по обич,
да последваме своя Създател,
за да има смисъл слизането ни на земята.
За къде, за кого, за какво
мъкнем всички тези излишни и външни
на живота причини –
да се мразим и пълним кошниците си
със завист и негодувание?
ПЕТОТО ОКО
„Две хубави очи. Душата на дете…”
Пейо Яворов
Две слепи очи.
Две очи отворени.
Душата ми мълчи.
Умът говори.
Не виждат и не чуват те.
Душата ми се моли!
Две слепи очи
и други две до тях – оголени.
Страсти и неволи вият вопли
и мъгли
в две слепи очи.
Душата ми с усмивка крият
две отворени очи.
Душата ми насън се моли:
О, дете на светлината!
Отвори мистичното око
и Бог ще проговори
с тишината му
отгоре…
ОГЛЕДАЛО
Погледнах се в огледалото –
и видях отразено в него
цялото човечество.
КЪДЕТО НЯМА НОЩ
Пожелавам си такова безсъние:
вътрешното ми Око
да е вечно
будно.
Там, където няма нощ,
светлината има
друго име.
Допълнителна информация
| Автор | Жени Костадинова |
|---|
Отзиви
Все още няма отзиви.