Маара

12.00лв.

В НАЛИЧНОСТ
Автор Жени Костадинова
Издателство Литературен кръг Смисъл, 2020
Жанр Поезия, духовна
Страници 100 стр.

МААРА“ – КНИГА ЗА ПЪТЯ НА ВЪТРЕШНИЯ ЧОВЕК КЪМ СВОЯ СЪЗДАТЕЛ

Книгата „Маара“ на Жени Костадинова не е обикновена книга, не е просто сборник със стихотворения и още самото ѝ заглавие подсказва това. Тя е преди всичко духовна книга със своя вътрешна драматургия, книга за Пътя на вътрешния човек към своя Създател, към Бога…

Книга за копнежа по Истината и Светлината, за копнежа по Вярата и Любовта. „Маара“ е метафора на духовната Утроба, където е непрогледно тъмно, за да може този вътрешен човек – търсач на екстремни истини – да види себе си, своето истинско лице… В тази Утроба е бездиханно тихо, за да може Търсачът да чуе себе си, своя неподправен, съкровен глас, и за да чуе Изначалния Глас… В тази Утроба Търсачът се ражда повторно – „не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога“, чрез Неговия Дух, в Неговата Пълнота… И чрез тази Метаноя, чрез тази трансформация Новият човек се превръща в светлина… без сянка.

Поезията в тази книга е светла, дълбока и истинна. Тя е колкото лична, толкова и универсална… Такава духовна, Боготърсаческа поезия е рядкост както в традицията на българската поезия, така и в днешния ѝ ден, което я прави още по-ценна.

Роман КИСЬОВ, поет, редактор на книгата

18 налични

Добави в любими
Добави в любими



    Важно: Наш служител ще се свърже с Вас, за уточняване на повече детайли.

    Категория:

    „МААРА“ – за катарзиса и просветлението

     

    Тази книга е дълбоко лична. Всяка книга, особено ако е поетична, е по презумпция лична. Но пътя ми към „Маара“ (маара` – от арабски – пещера, утроба) бе белязан с дълбок и болезнен катарзис. Писах тази книга две години и когато миналото лято сложих точката и книгата почти се запъти към печатницата, аз изведнъж се сринах. Засмука ме такава голяма черна дупка, че не мога, а и не искам да ви описвам каква беше цената на тази моя екзистенциална криза. Дълго излизах от нея…

    И ето, изниза се времето, дойде отново август и „Маара“ този път наистина се роди. Първоначалният й вариант претърпя някои промени – включих нови стихотворения – от 2020 г., отпаднаха някои стари.

    А защо е толкова лична?

    Защото е книга, разкриваща моя път към Бога и Духа, моите терзания, колебания, малки възходи и победи по пътя към себе си, към опознаването на вътрешния ми свят, на вярата и съмненията ми. Там – в пещерата – в най-вътрешната стая на душата ми, се случва всичко, което чрез поезията опита да се изрази. Там, в „този дом Господен и утроба Матерна“ „умирах и се раждах и възраждах“.

    Две теми считам за дълбоко лични, силно съкровени за човека: любовта и вярата. Определено, тази за вярата за мен се оказа по-драматичната. Но катарзисът е велико състояние. И си струва цената!

    Благодаря на редактора на книгата Роман Кисьов за ценните съвети и посоки, които ми даде, за деликатната му намеса в текстовете и за предговора. Благодаря на Литературен кръг СМИСЪЛ, и лично на Виолета Христова, за това че издаде тази книга. А и за всичко друго. Благодаря на оформителя на книгата Галя Герасимова за нейния професионализъм. С всички тях за мен беше удоволствие да работя.

    Остава само книгата да тръгне към вас – читателите и да ви докосне.

    Аз и „Маара“ ви очакваме!

     

    Ако някой е нетърпелив да я получи, може да ми пише на съобщение. Иначе, надявам се на „Алея на книгата“ в началото на септември да можем и да се видим!

    Жени Костадинова

    МААРА*

     

    Тихо,

    бездиханно тихо –

    за да се чуя.

     

    Тъмно,

    непрогледно тъмно –

    за да се видя.

     

    Празно,

    утробно празно –

    за да се изпълня.

     

    Олтар –

    свещена

    маара.

     

    *маара – пещера, б.а.

     

    ТЪРСАЧ

     

    В дълбокото

    при корена

    се спуснах –

     

    мрачно,

    хладно,

    пусто е.

     

    Да познаеш

    първопричината

    е изкуство

     

    за търсачи

    на екстремни

    истини.

     

     

    ВЪПРОС 

     

    1.

    Разплискват се безсънията ми

    като вълни

    на безкраен океан.

    Писват укоризнено

    всички мои тревоги.

     

    На дъното на мисълта –

    там, където

    дишам и издишвам

    предчувствията си –

    все онзи първороден въпрос:

     

    коя съм?

     

     

        2.

    …А може би съм сътворена

    от усмивката на Бога,

    от видението му, че мога

    да съм светлина

    без край…

     

    …Безкрайно много се е радвал

    на идеята си Бог, когато

    при Сътворението ме е раждал

    и е вярвал, и е вярвал,

    че ще бъда светлина

     

    …без сянка.

     

     

    ТАЙНАТА

     

     

    Заключвам тишината

    в Тайната си стая.

     

    Оставам по Истина.

     

    Гола и пред-мислеща.

    Кръгла и пред-чувстваща.

     

    Без начало и без край.

     

    Всичко съм – реалност и сън.

    Мироздание малко.

     

    Знам и не знам.

     

    И няма излизане – тишината

    ме заключва в тайната си.

     

     

    ОЧЕРНЕН ХЛЯБ

     

    На върха

    на благата дума падна

    светкавица!

     

    Изгори дома на Баща ми

    и извика

    безсънната птица.

     

    Тя клъвна хляба очернен

    и го отнесе

    отвъд времето.

     

    Небето се свъси и изля

    своя гняв

    върху моята словесна ерес.

     

    Разпридани букви

    и фалшиви песни

    като градушка заваляха.

     

    На върха на езика

    живеят

    магьосници черни.

     

    Една тяхна дума –

    и…

    Пътят изчезва.

     

    „И КРОТКИТЕ ЩЕ НАСЛЕДЯТ ЗЕМЯТА“

     

    А този дъжд е равен на смирение.

     

    Сега той няма да вали 40 дни и нощи

    като страшна удивителна

    и като изречение без изход.

    Удивителен е само в своя благослов

    и в свойта вечна гълъбова милост.

     

    Когато бе дошъл в епохата на Ной,

    облечен беше с друга риза – пурпурна

    до съд и смърт – съвсем категорична.

    Но сега е ново време и дъждът вали

    като нова съвест и причина.

     

    Прилича на дете, което се разкайва

    в себе си – и даже без да моли

    получава опрощение.

    Сега дъждът е равен на смирение.

     

    Вали. Над тези, на които беше обещан.

     

     

     

    ВЪЛШЕБНО ДЪРВО

     

    Животът е едно

    Вълшебно дърво –

    всеки откъсва от него

    плода,

    за който е узрял.

     

     

    ПО-МАЛКО ОТ МИГ

     

    Един миг само!

    Само миг.

     

    И бялата вода потича

    мътна.

    От езеро – във блато

    и от тишина – във дума

    са нужни само шепа кал

    и кратък звук.

     

    Един миг само!

    Четвърт миг дори

    ни дели от Бог

    или

    от Сатана.

     

     

     

    ИЗЛИШНИ ТОВАРИ

     

    За къде сме помъкнали тези товари –

    къщи, коли, златни иманета

    или завист от нямането им.

     

    На онази последна – равна на първата –

    гара в живота ни

    слизаме и се качваме с един билет само,

    даден ни от Господ,

    с един талант – една златна монета –

    който да преумножим.

    И по дух, и по воля, и по обич,

    да последваме своя Създател,

    за да има смисъл слизането ни на земята.

     

    За къде, за кого, за какво

    мъкнем всички тези излишни и външни

    на живота причини –

    да се мразим и пълним кошниците си

    със завист и негодувание?

     

     

     

    ПЕТОТО ОКО

     

    „Две хубави очи. Душата на дете…”

                                                  Пейо Яворов

     

    Две слепи очи.

    Две очи отворени.

    Душата ми мълчи.

    Умът говори.

     

    Не виждат и не чуват те.

    Душата ми се моли!

     

    Две слепи очи

    и други две до тях – оголени.

     

    Страсти и неволи вият вопли

    и мъгли

    в две слепи очи.

    Душата ми с усмивка крият

    две отворени очи.

     

    Душата ми насън се моли:

     

    О, дете на светлината!

    Отвори мистичното око

    и Бог ще проговори

    с тишината му

     

    отгоре…

     

    ОГЛЕДАЛО

     

    Погледнах се в огледалото –

    и видях отразено в него

    цялото човечество.

     

     

    КЪДЕТО НЯМА НОЩ

     

    Пожелавам си такова безсъние:

    вътрешното ми Око

    да е вечно

    будно.

     

    Там, където няма нощ,

    светлината има

    друго име.

    Допълнителна информация

    Автор

    Жени Костадинова

    Отзиви

    Все още няма отзиви.

    Напишете първия отзив за „Маара“

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *