Маара

МААРА*

 

Тихо,

бездиханно тихо –

за да се чуя.

 

Тъмно,

непрогледно тъмно –

за да се видя.

 

Празно,

утробно празно –

за да се изпълня.

 

Олтар –

свещена

маара.

 

*маара – пещера, б.а.

 

ТЪРСАЧ

 

В дълбокото

при корена

се спуснах –

 

мрачно,

хладно,

пусто е.

 

Да познаеш

първопричината

е изкуство

 

за търсачи

на екстремни

истини.

 

 

ВЪПРОС 

 

1.

Разплискват се безсънията ми

като вълни

на безкраен океан.

Писват укоризнено

всички мои тревоги.

 

На дъното на мисълта –

там, където

дишам и издишвам

предчувствията си –

все онзи първороден въпрос:

 

коя съм?

 

 

    2.

…А може би съм сътворена

от усмивката на Бога,

от видението му, че мога

да съм светлина

без край…

 

…Безкрайно много се е радвал

на идеята си Бог, когато

при Сътворението ме е раждал

и е вярвал, и е вярвал,

че ще бъда светлина

 

…без сянка.

 

 

ТАЙНАТА

 

 

Заключвам тишината

в Тайната си стая.

 

Оставам по Истина.

 

Гола и пред-мислеща.

Кръгла и пред-чувстваща.

 

Без начало и без край.

 

Всичко съм – реалност и сън.

Мироздание малко.

 

Знам и не знам.

 

И няма излизане – тишината

ме заключва в тайната си.

 

 

ОЧЕРНЕН ХЛЯБ

 

На върха

на благата дума падна

светкавица!

 

Изгори дома на Баща ми

и извика

безсънната птица.

 

Тя клъвна хляба очернен

и го отнесе

отвъд времето.

 

Небето се свъси и изля

своя гняв

върху моята словесна ерес.

 

Разпридани букви

и фалшиви песни

като градушка заваляха.

 

На върха на езика

живеят

магьосници черни.

 

Една тяхна дума –

и…

Пътят изчезва.

 

„И КРОТКИТЕ ЩЕ НАСЛЕДЯТ ЗЕМЯТА“

 

А този дъжд е равен на смирение.

 

Сега той няма да вали 40 дни и нощи

като страшна удивителна

и като изречение без изход.

Удивителен е само в своя благослов

и в свойта вечна гълъбова милост.

 

Когато бе дошъл в епохата на Ной,

облечен беше с друга риза – пурпурна

до съд и смърт – съвсем категорична.

Но сега е ново време и дъждът вали

като нова съвест и причина.

 

Прилича на дете, което се разкайва

в себе си – и даже без да моли

получава опрощение.

Сега дъждът е равен на смирение.

 

Вали. Над тези, на които беше обещан.

 

 

 

ВЪЛШЕБНО ДЪРВО

 

Животът е едно

Вълшебно дърво –

всеки откъсва от него

плода,

за който е узрял.

 

 

ПО-МАЛКО ОТ МИГ

 

Един миг само!

Само миг.

 

И бялата вода потича

мътна.

От езеро – във блато

и от тишина – във дума

са нужни само шепа кал

и кратък звук.

 

Един миг само!

Четвърт миг дори

ни дели от Бог

или

от Сатана.

 

 

 

ИЗЛИШНИ ТОВАРИ

 

За къде сме помъкнали тези товари –

къщи, коли, златни иманета

или завист от нямането им.

 

На онази последна – равна на първата –

гара в живота ни

слизаме и се качваме с един билет само,

даден ни от Господ,

с един талант – една златна монета –

който да преумножим.

И по дух, и по воля, и по обич,

да последваме своя Създател,

за да има смисъл слизането ни на земята.

 

За къде, за кого, за какво

мъкнем всички тези излишни и външни

на живота причини –

да се мразим и пълним кошниците си

със завист и негодувание?

 

 

 

ПЕТОТО ОКО

 

„Две хубави очи. Душата на дете…”

                                              Пейо Яворов

 

Две слепи очи.

Две очи отворени.

Душата ми мълчи.

Умът говори.

 

Не виждат и не чуват те.

Душата ми се моли!

 

Две слепи очи

и други две до тях – оголени.

 

Страсти и неволи вият вопли

и мъгли

в две слепи очи.

Душата ми с усмивка крият

две отворени очи.

 

Душата ми насън се моли:

 

О, дете на светлината!

Отвори мистичното око

и Бог ще проговори

с тишината му

 

отгоре…

 

ОГЛЕДАЛО

 

Погледнах се в огледалото –

и видях отразено в него

цялото човечество.

 

 

КЪДЕТО НЯМА НОЩ

 

Пожелавам си такова безсъние:

вътрешното ми Око

да е вечно

будно.

 

Там, където няма нощ,

светлината има

друго име.