Тя стои на масата ми и я отварям сурин, обед и вечер. Преди да я разгърна, изричам молитва: „Учителю, посочи ми с твоята свята десница кои слова от тази свещена книга са важни за днешния ми ден.“ После разгръщам, прочитам и цял ден разсъждавам над тези думи – те се превръщат в духовния ми урок за настоящия ден. Понякога задавам въпрос и чрез „свещените думи“ получавам отговор. Винаги получавам отговор, напътствие, подкрепа.
Това е велика книга, насъщна! Основната книга в моя живот. Бях момиче, когато започнах да я чета – а сега съм на 90 години и продължавам да съм ежедневно с нея. Да я чета и препрочитам като Библия. Още през 1938 година, когато излиза първото издание на „Свещени думи на Учителя“, Никола Нанков от братството, близък приятел на баща ми Петър Димков, му донесе екземпляр – личен подарък от Учителя. Това издание, макар че вече е с пожълтели страници, които са се откъснали, е моята свещена книга – татко ми я подари, по-точно ми я завеща. На първата й страница той лично е написал:
„Завещавам на моето момиче Лили
винаги да носи със себе си тази моя любима книга! Татко й. 1951 година.“
При една от срещите ни снимах няколко страници от книгата „Свещени думи“, подарена на Петър Димков от Учителя. Тази книга-реликва е на 85 години и още е настолната книга на Лили. Често в разговорите ни тя цитира думи на Учителя и изразява възхищението си от неговата мъдрост и как всеки ден тази книга й дава посока за размисъл, работа и духовно съзерцание.