Куклата е най-древния ритуален предмет. Любимата играчка на половината човечечство. Амулет. Магия. Изкуство. За японците куклата е живо същество.Божество. Символ на изящество, щастие, плодородие, късмет. Куклите присъстват във всички култури. Радват деца, млади и стари. Вдъхновяват художници и поети. И са обект на всевъзможно творчество. Навсякъде по света ги обичат и ценят. И изработват от всевъзможни неща: глина, дърво, плат, хартия, злато, порцелан…
Куклите на Жени са изработени от прежди и стъкло. Започва да ги изработва, след като по Пътя й се появява Ванга. Преди повече от 25 години. Докато пише втората си книга за Ванга, един ден я осенява силно желание да… изработи кукла. Дори не знае точно как. Но започва – и не спира. Нещо повече – през 2012 година основава Арт къща с музей „КУКЛИТЕ“ – уникално място в центъра на София.
„Може би между Ванга и куклите ми има връзка – споделя Жени. Пророчицата много е обичала да й подаряват кукли. Тя извършва древен ритуал с кукла на жени, които дълго време нямат деца. Чрез куклата, която поръчва да й донесат, Ванга „извиква” духа на детето, което е
очаквано да се роди в семейството. Хиляди са семействата, сдобили се с рожба след куклената молитва на Ванга…
ЗА СТИХОТВОРНИТЕ МИНИАТЮРИ
„Тези стихове са вдъхновени от моите кукли. Всяка от куклите ми прилича на някоя жена. Жена, която познавам или не познавам. Жена, която съм Аз… или Ти…Всяка от нас носи своите характерни черти. Има Нещо, което я отличава от другите…Всяка от нас крие слабост и сила. Всяка от нас иска да се открие…
Чудотворката, Смеещата се, Тихата, Властната, Красивата, Очакващата, Ангелогласната…
Коя си Ти?
Прочети, открий се и предай нататък!
Всеки „стих в кутията” носи тайнствен отпечатък.“
Жени Костадинова
Красивата
Озари я Господ с Красота!
Там, от тази висота,
дали ще види същността
на всичко, сътворено със любов…
Красивото отвън е задължено
да блести отвътре с двойна сила.
Красотата е закрила,
но и изпитание
на вътрешното знание.
Очакващата
„То ще дойде”, вярва тя
и чака, чака, чака…
Душата й светла озарява мрака –
светулка в лятна нощ.
Малка е силицата, но Голямо
желанието да Я споходи.
А То не ходи тука или там…
Щастието е молитва.
Храм.
Смеещата се
Красива, богата,
обичана, призната…
Не, не в това е нейната сила,
а в смеха й крилат, заразителен.
Чуеш ли я как се смее
злото ти ще онемее.
Майката
О, душата си голяма
на всички иска да я раздаде.
На всеки да помогне с нещо –
Мама.
Всеотдайна до безкрайност.
Обичаща без власт.
Във света й „искам” няма.
Само „давам аз…”
Любовницата
Часовете отлитат – един по един.
Годините – нижат се като броеница.
А аз заспивам след изплакана рима
отново сама – тъжна, ранима.
Любовница. А уж – любима.
Кариеристката
Бе мъжко момиче – искаше да стана герой.
След каузи тича, получи награди безброй.
Бе смела и силна и славна за малко. Но днес…
Моли тя: „Боже, утоли единствено този копнеж –
Майка да стана аз искам. Жена съм.
Нямам друга мисия.”